Откраднали са шлифера на Бога
На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може,
класирането – в зимния турнир,
но да откраднат шлифера ти, Боже,
това е прекалено... ай, сиктир!
Нали и всичко ни е много тайно,
досещам се, че ти скрояват нов.
Не се разстройвай, няма да е траен,
но е модерен, шие се с любов.
... Не знам и аз къде да се оплачеш,
на глухите в подлунния ефир...
За да не стане от играта плачка,
върнете, моля, шлифера му, с мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
