16.08.2022 г., 19:56

Откраднат ангел

983 1 0

 

Дойде, за да си отидеш,

докосна нежно мисълта ми.

В мен дълбоко да се скриеш,

и точно там остави рани.

Дойде, не остана дълго.. .

Аз ли те прогоних, сподели?

В сърце остана страшна мъка,

че нечия ръка ни раздели.

Открадни ми друго, Боже!

Отвори ми друга рана!

Единствено сърцето ми не можеш-

ти вече го открадна!

 

Отне животът, който в мен растеше,

при себе си прибра го рано.

Не попита: "Как си? Колко те болеше?"

Остави моите въпроси само!

И дълбоко, някъде в тишината,

чувам неизпетите приспивни песни.

Сподавено изплаках си душата 

и подир облякох я в дрехи тесни.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

27 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...