Дойде, за да си отидеш,
докосна нежно мисълта ми.
В мен дълбоко да се скриеш,
и точно там остави рани.
Дойде, не остана дълго.. .
Аз ли те прогоних, сподели?
В сърце остана страшна мъка,
че нечия ръка ни раздели.
Открадни ми друго, Боже!
Отвори ми друга рана!
Единствено сърцето ми не можеш-
ти вече го открадна!
Отне животът, който в мен растеше,
при себе си прибра го рано.
Не попита: "Как си? Колко те болеше?"
Остави моите въпроси само!
И дълбоко, някъде в тишината,
чувам неизпетите приспивни песни.
Сподавено изплаках си душата
и подир облякох я в дрехи тесни.
© Ваня Йорданова All rights reserved.