Открадната обич

Пилях се във бяло, чертах те във щрих
пребулих се нощно, жадно те пих,
в спомени бледи, за мене те скрих.
Обладах те накъсано, ... молитвена алма,
плахо сричам те в обич... боса и няма,
минала, разпиляна, горяща си рана.
В играта на забравен, затулен спектакъл,
любов във вечност, безпътен си чакал,
камъка бял, в образ измислен изсякъл.
Молитвено неми очи, дъхно изплакал -
в разляти, тихи, спокойни, топли води,
плиснах спомен накъсан с бесни вълни...
в мене прилепчива, същността ти гори.
Босонога те сричам... лудо безгласно,
В твоето чисто, бяло, покорно... небесно,
Завихрих те в минало, помнещо, бясно.
Сричана обич, нощта ми краде...
Тая обич, нестинарско изгаря, зове...
Тиха обич, се кланя пред езични богове.