9.12.2023 г., 18:08

Откраднати мигове

460 1 1

                            Откраднати мигове

 

 

Откраднах си миг от живота,

да бъда щастлив и аз понякога.

Моят живот е една голяма борба,

с трудности и хора се боря всякога!

 

Откраднах си един миг от любовта,

да бъда щастлив и аз с любима, жена.

Взех го, преживях го, няма я жената сега,

тя отиде си като другите, не е истинската!

 

Откраднах си миг с моите рожби, моите деца,

да бъдем заедно и щастливи искам го всякога!

Те са далеч от мен техният баща но са ми в душа,

и ги нося в себе си, в сърцето ми, те са ми в кръвта!

 

Откраднах си един миг от истинската за мен Поезията,

да пиша и да бъда щастлив с стиховете си, моите чеда.

Да оставя оставя след мен с тях една моя от душа следа

да вървят по нея моите българи,моите мили синове, деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....