Откраднато щастие
Седиш, навел глава във тъмнината.
Минавам тихо покрай теб.
Докато крача бавно към вратата,
мислено за сбогом те целувам аз безчет.
Няколко крачки са, а години се побраха
в тях, докато вървя напред.
Видях първата целувка и дъжда, луната,
от усмивките ни блесналите светлини навред...
Преживях отново всичките ни дни щастливи,
любовта и нежността, обещанията и мечтата,
нощите огнени, в тях себе си открили...
Но ето го денят, в който трябва да платим цената.
Откраднахме щастие и трябва да го върнем,
а мечтата наша ще я заменим с тъга,
в нощите идни ще ни прегръщат, но ще зъзнем,
ласките наши ще бъдат пропити със вина.
Ето, стигнах вече до вратата.
Преди да прекрача прага, аз ще се обърна.
Искам за последно да те видя, затова вдигни главата!
Не говори, не ме моли, защото ще се върна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
