Открита рана
Върни ми усмивката,
върни ми душата!
Открадна ми сърцето,
открадна и мечтата.
Сама ме ти остави -
на произвола на съдбата.
Нима забрави
как проклинах самотата?
Отново аз дълбая
по ръцете твойто име
и с отчаяние мечтая:
"От Ада ти спаси ме!"
И кръв се стича
по тялото горещо.
Бавно животът изтича,
умира детето... зловещо.
Никой не ще ме спаси,
от гняв продължавам да крещя
и плача с кървави сълзи,
себе си не ще пощадя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Девс Всички права запазени
