Sep 20, 2008, 11:06 PM

Открита рана 

  Poetry » Love
972 0 2

Върни ми усмивката,

върни ми душата!

Открадна ми сърцето,

открадна и мечтата.

 

Сама ме ти остави -

на произвола на съдбата.

Нима забрави

как проклинах самотата?

 

Отново аз дълбая

по ръцете твойто име

и с отчаяние мечтая:

"От Ада ти спаси ме!"

 

И кръв се стича

по тялото горещо.

Бавно животът изтича,

умира детето... зловещо.

 

Никой не ще ме спаси,

от гняв продължавам да крещя

и плача с кървави сълзи,

себе си не ще пощадя.

© Девс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е силно, да...но с едно нещо не съм съгласна..

    "Никой не ще ме спаси.."

    ..знаеш, че винаги ще съм до теб !
  • Невероятное,много искрено и въздействащо...Браво!
Random works
: ??:??