Sep 20, 2008, 11:06 PM

Открита рана

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Върни ми усмивката,

върни ми душата!

Открадна ми сърцето,

открадна и мечтата.

 

Сама ме ти остави -

на произвола на съдбата.

Нима забрави

как проклинах самотата?

 

Отново аз дълбая

по ръцете твойто име

и с отчаяние мечтая:

"От Ада ти спаси ме!"

 

И кръв се стича

по тялото горещо.

Бавно животът изтича,

умира детето... зловещо.

 

Никой не ще ме спаси,

от гняв продължавам да крещя

и плача с кървави сълзи,

себе си не ще пощадя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е силно, да...но с едно нещо не съм съгласна..

    "Никой не ще ме спаси.."

    ..знаеш, че винаги ще съм до теб !
  • Невероятное,много искрено и въздействащо...Браво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...