6.01.2010 г., 17:03

Открития

640 0 0

 

                        Няма вече думи.

                        Няма игра.

                        Нито хорски друмища.

                        И дори миг щастие.

 

 

                        Думите връхлитат

                        като

                        бушуващ ураган

                        на брега на мълчанието.

                        Игра можем да наречем

                        всяко занимание

                        за

                        възрастни...

                        Най-сетне кръстопът на

                        съдбата са

                        друмищата.

                        А илюзорен спътник

                        е щастието.

 

 

                        Крещя наум -

                        без глас -

                        за да видя

                        как Галилей

                        е осквернен

                        от

                        Светата инквизиция.

 

 

 

                         Крещя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...