Няма вече думи.
Няма игра.
Нито хорски друмища.
И дори миг щастие.
Думите връхлитат
като
бушуващ ураган
на брега на мълчанието.
Игра можем да наречем
всяко занимание
за
възрастни...
Най-сетне кръстопът на
съдбата са
друмищата.
А илюзорен спътник
е щастието.
Крещя наум -
без глас -
за да видя
как Галилей
е осквернен
от
Светата инквизиция.
Крещя.
© Янко All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
