Открития
Дори морето
умори се да ме чака.
Върна се от пътя си
и слънцето,
за да ме търси -
обещах му да съм тук,
да утешавам мрака,
да го завия с
най-пухкавите,
топли думи,
да го науча
как да другарува
с' семенцата.
И как напролет
с усмивка блага
и снага непобедима
да посрещне
възторга на света:
Мрак, ти успя!
Воал красив
ти изтъка
за живото и святото!
Ала не питахме душата.
Тя ме отвлече в своите покои
и ме застави
да се моля.
Тъй сладостно запя покоят -
танцуват семената,
танцува мракът.
Времето разтваря свойте двери -
ела, море,
ела и слънце -
тук ще се намерим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
