koral (Кирилка Пачева)
387 709
4.10.2013 г., 22:24 ч.

Открития 

  Поезия
457 0 5

Дори морето

умори се да ме чака.

Върна се от пътя си

и слънцето,

за да ме търси -

обещах му да съм тук,

да утешавам мрака,

да го завия с

най-пухкавите,

топли думи,

да го науча

как да другарува

с' семенцата.

И как напролет

с усмивка блага

и снага непобедима

да посрещне

възторга на света:

Мрак, ти успя!

Воал красив

ти изтъка

за живото и святото!

Ала не питахме душата.

Тя ме отвлече в своите покои

и ме застави

да се моля.

Тъй сладостно запя покоят -

танцуват семената,

танцува мракът.

Времето разтваря свойте двери -

ела, море,

ела и слънце -

тук ще се намерим.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??