На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт
и сладката му ненаситна леност
е нещо най-невинно и блажено,
което в мен остава до зори.
Наднича ококорен прям жираф
и в сънищата взира се разкиснат,
кълне се, че не могат да му писнат
звездите, нарисувани за нас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация