На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт
и сладката му ненаситна леност
е нещо най-невинно и блажено,
което в мен остава до зори.
Наднича ококорен прям жираф
и в сънищата взира се разкиснат,
кълне се, че не могат да му писнат
звездите, нарисувани за нас. ...