20.09.2009 г., 20:51

Откровение

810 0 0

Знам, че никога не съм обичала по този начин.
Искам и ти да го разбереш и осъзнаеш.
Странен, неизпитван досега, дори загадъчен.
Споделям с теб това, хубаво е да го знаеш.

Привързах се към теб неочаквано, желано.
Понякога е страшно и плашещо.
Цялото ми същество трепне необуздано.
Насочено към теб доказано заслужаващо.

Никога не съм познавала някой,
водещ ме до умопомрачение, както ти.
Продължавай, не искам в покой
да бъдат нашите предстоящи дни.

Знам, разбрана ще остана, няма да се посвеня.
Никой няма да ме спре, дори да ме прокълне.
Всичко, каквото мисля, с теб ще споделя.
Напечатано под формата на стихове, дълбоко ще съхраня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лорита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...