Sep 20, 2009, 8:51 PM

Откровение

  Poetry » Love
807 0 0

Знам, че никога не съм обичала по този начин.
Искам и ти да го разбереш и осъзнаеш.
Странен, неизпитван досега, дори загадъчен.
Споделям с теб това, хубаво е да го знаеш.

Привързах се към теб неочаквано, желано.
Понякога е страшно и плашещо.
Цялото ми същество трепне необуздано.
Насочено към теб доказано заслужаващо.

Никога не съм познавала някой,
водещ ме до умопомрачение, както ти.
Продължавай, не искам в покой
да бъдат нашите предстоящи дни.

Знам, разбрана ще остана, няма да се посвеня.
Никой няма да ме спре, дори да ме прокълне.
Всичко, каквото мисля, с теб ще споделя.
Напечатано под формата на стихове, дълбоко ще съхраня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лорита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...