Откровение

3.08.2010 г., 23:11 ч.

Поезия » Бели стихове

633 0 5

Поетът в приятелски разговор

отново пак ме увлече.

Искаш, не искаш -

засега е това.

Дошъл съм при тебе

в синхрона от бели премени

да поиграем с наште деца.

Тез запетаи отнеси ги

назад, надалече;

продължавай на срички,

на думи, подредени слова.

В далечината на ясното време

все ще се чуят твойте слова.

На детето в тебе

писмата без време занесе,

написани в моменти на радостта.

В това откровение,

имаш ли време за мене -

отключи я тази врата.

Аз винаги бил съм

и ще бъда с тебе.

Защо ли ни свързва всичко това?

В разговорът ли сама

или поетът у мене

покани ме в тази

приятна игра?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.