Откровение
Поетът в приятелски разговор
отново пак ме увлече.
Искаш, не искаш -
засега е това.
Дошъл съм при тебе
в синхрона от бели премени
да поиграем с наште деца.
Тез запетаи отнеси ги
назад, надалече;
продължавай на срички,
на думи, подредени слова.
В далечината на ясното време
все ще се чуят твойте слова.
На детето в тебе
писмата без време занесе,
написани в моменти на радостта.
В това откровение,
имаш ли време за мене -
отключи я тази врата.
Аз винаги бил съм
и ще бъда с тебе.
Защо ли ни свързва всичко това?
В разговорът ли сама
или поетът у мене
покани ме в тази
приятна игра?
© Яна Тодорова All rights reserved.
