Откровение
Не бих твърдял, че между нас
всичко вече е разбито –
не, не бих... не бих посмял.
Ти едва сега започваш,
а аз едва ли бих се спрял.
Аз и ти – напълно слети,
но знай, че в моето сърце
любов не би могла да грее.
След теб и всичко твое аз
загубих всяка мисъл,
всеки спомен, всяка болка
или нещо друго, що
в живот ме свързваше
с далечен, непонятен смисъл.
Но той не ми е нужен вече –
няма смисъл, няма ме и мен.
Оставаш ти. Дано след всичко,
що „дари” ми, да бъдеш малко,
поне малко по-щастлива –
Обичам те!
Калин Стайков, 2010 ©
24 Май 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Стайков Всички права запазени
