kalints (Калин Стайков)
22 31
Sep 22, 2010, 3:29 PM

Откровение 

  Poetry
565 0 3

Не бих твърдял, че между нас

всичко вече е разбито –

не, не бих... не бих посмял.

Ти едва сега започваш,

а аз едва ли бих се спрял.

Аз и ти – напълно слети,

но знай, че в моето сърце

любов не би могла да грее.

След теб и всичко твое аз

загубих всяка мисъл,

всеки спомен, всяка болка

или нещо друго, що

в живот ме свързваше

с далечен, непонятен смисъл.

Но той не ми е нужен вече –

няма смисъл, няма ме и мен.

Оставаш ти. Дано след всичко,

що „дари” ми, да бъдеш малко,

поне малко по-щастлива –

Обичам те!

 

Калин Стайков, 2010 ©

24 Май 2010

© Калин Стайков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??