Откровение
856
0
1
Омръзна ми фалшивата усмивка,
натежаха и прикритите сълзи.
В таз гнусна лицемерна битка
красота и радост аз затрих.
Тежи ми! Как да не повярвам,
че хората са лоши същества?
Кажете, щом дори не малко
виждам колко лоша съм и аз.
Лоша ли съм? Заслужавам
ли обич, щастие и цел?
Лоша съм, по-лоша ставам
с мъртвилото, растящо в мен.
Колко много ще ми липсва
тази младост неживяна!
До лудост душата ми притиска
мисълта сега, че теб те няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
