EverAfter (Деница)
7 4
16 мар. 2012 г., 23:53  

Откровение 

  Поэзия
565 0 1

Омръзна ми фалшивата усмивка,

натежаха и прикритите сълзи.

В таз гнусна лицемерна битка

красота и радост аз затрих.

 

Тежи ми! Как да не повярвам,

че хората са лоши същества?

Кажете, щом дори не малко

виждам колко лоша съм и аз.

 

Лоша ли съм? Заслужавам

ли обич, щастие и цел?

Лоша съм, по-лоша ставам

с мъртвилото, растящо в мен.

 

Колко много ще ми липсва

тази младост неживяна!

До лудост душата ми притиска

мисълта сега, че теб те няма...

© Деница Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Едно откровение на младо момиче.Ще Ви кажа не мислете,че сте лоша.Вие сте в разцвета на младостта.Обичайте,живейте и се радвайте на този живот който ще ви направи щастлива.Младоста краси човека,но за жалост тя бързо отминава,но сега тя е пред вас.Обичайте и бедете обичана!
Предложения
: ??:??