Откровение
861
0
1
Омръзна ми фалшивата усмивка,
натежаха и прикритите сълзи.
В таз гнусна лицемерна битка
красота и радост аз затрих.
Тежи ми! Как да не повярвам,
че хората са лоши същества?
Кажете, щом дори не малко
виждам колко лоша съм и аз.
Лоша ли съм? Заслужавам
ли обич, щастие и цел?
Лоша съм, по-лоша ставам
с мъртвилото, растящо в мен.
Колко много ще ми липсва
тази младост неживяна!
До лудост душата ми притиска
мисълта сега, че теб те няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Все права защищены
