Mar 16, 2012, 11:53 PM  

Откровение

  Poetry
857 0 1

Омръзна ми фалшивата усмивка,

натежаха и прикритите сълзи.

В таз гнусна лицемерна битка

красота и радост аз затрих.

 

Тежи ми! Как да не повярвам,

че хората са лоши същества?

Кажете, щом дори не малко

виждам колко лоша съм и аз.

 

Лоша ли съм? Заслужавам

ли обич, щастие и цел?

Лоша съм, по-лоша ставам

с мъртвилото, растящо в мен.

 

Колко много ще ми липсва

тази младост неживяна!

До лудост душата ми притиска

мисълта сега, че теб те няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно откровение на младо момиче.Ще Ви кажа не мислете,че сте лоша.Вие сте в разцвета на младостта.Обичайте,живейте и се радвайте на този живот който ще ви направи щастлива.Младоста краси човека,но за жалост тя бързо отминава,но сега тя е пред вас.Обичайте и бедете обичана!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....