Откровение

EverAfter (Деница)
7 4

16 mar 2012, 23:53 2013-04-20T00:12:09+03:00

Poesía

626 0 1

Омръзна ми фалшивата усмивка,

натежаха и прикритите сълзи.

В таз гнусна лицемерна битка

красота и радост аз затрих.

Тежи ми! Как да не повярвам,

че хората са лоши същества?

Кажете, щом дори не малко

виждам колко лоша съм и аз.

Лоша ли съм? Заслужавам

ли обич, щастие и цел?

Лоша съм, по-лоша ставам

с мъртвилото, растящо в мен.

Колко много ще ми липсва

тази младост неживяна!

До лудост душата ми притиска

мисълта сега, че теб те няма...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariqslavova1947 (Мария)

2012-03-17T08:13:47+02:00

Едно откровение на младо момиче.Ще Ви кажа не мислете,че сте лоша.Вие сте в разцвета на младостта.Обичайте,живейте и се радвайте на този живот който ще ви направи щастлива.Младоста краси човека,но за жалост тя бързо отминава,но сега тя е пред вас.Обичайте и бедете обичана!