renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
18.07.2011 г., 1:13 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
715 0 7

Искаше ме, молеше ме -

всичко даваше за мен...

Бях за теб като светиня,

ала не предвидих този ден,

даже не премина и година...

Станах скучна, мрачна,

след това - бързаше все

ти да ме подминеш,

поглед в тебе като прикова,

искаше ти се да ме обидиш...

Търсеше във мен вина,

аз пък плачех непрестанно,

станах най-безличната жена,

мъмреше ме постоянно.

Тъжно ми е... не успях

да покажа аз, че съм щастлива,

докато до теб вървях

в дни на радост - бях красива...

Имах пеперудени криле,

трепетно летях в безкрая,

в мене щеше да се събере

целият разкош на рая...

Ти не искаше това...

Всъщност кой бе ти? - не зная,

нужни бяха две слова,

да ме задържиш до края...

Но сега от теб отлитам,

само в спомените ме търси,

с нови сили ще опитам

да намеря щастието си...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Намерила си сили да продължиш...
    Поздрави!!!
  • Разумно решение.Забрави го! Слагай пеперудените криле и литвай - волна и неограничена!
  • Но сега от теб отлитам,

    само в спомените ме търси,

    с нови сили ще опитам

    да намеря щастието си...
    Така трябва!Прекрасно написано!
  • Бъди силна и намери път към щастието.Слънчев и усмихнат ден, Рени!
  • Тъжно ми е... не успях

    да покажа аз, че съм щастлива,...
    На кого? И защо усещам ненужна вина? Според мен стиха, от гледна точка на емоция трябва да бъде:
    Тъжно ми е...не успях
    аз да съм щастлива...
    Поздрав, Рени!
  • Представата ни за щастие е като калъп, в който се опитваме да вместим всичко хубаво с някой. А този някой, също си има подобен, но с негови представи...
    Усмихнат ден, Рени!
    Търси
  • Не можем да предвидим дори дребните неща...можем само да се надяваме.Поздрав,Ирена!
Предложения
: ??:??