Откровение
Искаше ме, молеше ме -
всичко даваше за мен...
Бях за теб като светиня,
ала не предвидих този ден,
даже не премина и година...
Станах скучна, мрачна,
след това - бързаше все
ти да ме подминеш,
поглед в тебе като прикова,
искаше ти се да ме обидиш...
Търсеше във мен вина,
аз пък плачех непрестанно,
станах най-безличната жена,
мъмреше ме постоянно.
Тъжно ми е... не успях
да покажа аз, че съм щастлива,
докато до теб вървях
в дни на радост - бях красива...
Имах пеперудени криле,
трепетно летях в безкрая,
в мене щеше да се събере
целият разкош на рая...
Ти не искаше това...
Всъщност кой бе ти? - не зная,
нужни бяха две слова,
да ме задържиш до края...
Но сега от теб отлитам,
само в спомените ме търси,
с нови сили ще опитам
да намеря щастието си...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
