17.05.2017 г., 19:58

Откровение

1.4K 4 2

Ти пишеш за мен, аз пиша за теб 

пишем  все за еднакви неща.

Не нося тази душа на поет,

но, моля, приеми ме така.

 

Обиколка след обиколка

се дебнем с разбити сърца,

зачервени очи, пълни със болка,

и бледи, впити от грешки лица.

 

Моята главна буква си ти,

аз пък – твоя дъх в тишина.

Начало и край на твойте мечти,

изречени единствено в тази творба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Станиславов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...