Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка
се дебнем с разбити сърца,
зачервени очи, пълни със болка,
и бледи, впити от грешки лица.
Моята главна буква си ти,
аз пък – твоя дъх в тишина.
Начало и край на твойте мечти,
изречени единствено в тази творба.
© Никола Станиславов Всички права запазени