17.05.2017 г., 19:58 ч.

Откровение 

  Поезия
857 4 3

Ти пишеш за мен, аз пиша за теб 

пишем  все за еднакви неща.

Не нося тази душа на поет,

но, моля, приеми ме така.

 

Обиколка след обиколка

се дебнем с разбити сърца,

зачервени очи, пълни със болка,

и бледи, впити от грешки лица.

 

Моята главна буква си ти,

аз пък – твоя дъх в тишина.

Начало и край на твойте мечти,

изречени единствено в тази творба.

© Никола Станиславов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??