Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка
се дебнем с разбити сърца,
зачервени очи, пълни със болка,
и бледи, впити от грешки лица.
Моята главна буква си ти,
аз пък – твоя дъх в тишина.
Начало и край на твойте мечти,
изречени единствено в тази творба.
© Никола Станиславов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
