Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка
се дебнем с разбити сърца,
зачервени очи, пълни със болка,
и бледи, впити от грешки лица.
Моята главна буква си ти,
аз пък – твоя дъх в тишина.
Начало и край на твойте мечти,
изречени единствено в тази творба.
© Никола Станиславов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
