ОТКРОВЕНИЕ
Защото и насън към теб вървя,
се питам и не знам какво си.
Дали, видение, когато спя -
послания неясни носиш?
Или реалност плаха с кръв и плът,
на грейнал ден в омарата потрепваш -
съдбовен фар във земния ми път...
И ще вървя - държа на свойта клетва.
Но мислех си - пред немия олтар.
И после пак - след толкова обрати:
"Кое е по-добре? - да си Икар
или пък кълн, призван от светлината".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
