Защото и насън към теб вървя,
се питам и не знам какво си.
Дали, видение, когато спя -
послания неясни носиш?
Или реалност плаха с кръв и плът,
на грейнал ден в омарата потрепваш -
съдбовен фар във земния ми път...
И ще вървя - държа на свойта клетва.
Но мислех си - пред немия олтар.
И после пак - след толкова обрати:
"Кое е по-добре? - да си Икар
или пък кълн, призван от светлината".
© Любен Стефанов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
