8.11.2007 г., 12:40 ч.
Откровение
Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото...
И те чух във твоята тишина.
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
не знам...то това стихотворение малко е като прозрение може би...за утре.
Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво! -
действай- но не очаквай- каквото стане-божа работа- била си поне честна
-
Да, Бина! Хубаво е, че се усеща това в стиха... От известно време се замислих дали все пак да не препратя линк с моето име в сайта на главния вдъхновител... Ама май не е желателно. Идеята ми беше всичко да си остане така - в сърцето ми...
-
особена чувственост струи от стиховете ти
-
Чудесен стих!Браво!
-
Ех, че хубаво!
С обич , Нели, за камъчето и любовта. -
Ех, хубав е - ама де да можех и да го подаря на съответния човек, както съм го написала...
-
Ау, страхотно!
-
Хубаво откровение се е получило
-
Браво!!! Много хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!