8 нояб. 2007 г., 12:40

Откровение 

  Поэзия » Любовная
672 0 11

Да напиша в тишината стихове

за теб - така реших...

Последно камъче ще хвърля -

да докосва със подскоци

повърхността на езерото...

И те чух във твоята тишина.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво...
    Поздрави!
  • не знам...то това стихотворение малко е като прозрение може би...за утре. Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво!
  • действай- но не очаквай- каквото стане-божа работа- била си поне честна
  • Да, Бина! Хубаво е, че се усеща това в стиха... От известно време се замислих дали все пак да не препратя линк с моето име в сайта на главния вдъхновител... Ама май не е желателно. Идеята ми беше всичко да си остане така - в сърцето ми...
  • особена чувственост струи от стиховете ти
  • Чудесен стих!Браво!
  • Ех, че хубаво!
    С обич , Нели, за камъчето и любовта.
  • Ех, хубав е - ама де да можех и да го подаря на съответния човек, както съм го написала...
  • Ау, страхотно!
  • Хубаво откровение се е получило
  • Браво!!! Много хубав стих!
Предложения
: ??:??