Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото...
И те чух във твоята тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво! 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
