Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото...
И те чух във твоята тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво! 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
