Nov 8, 2007, 12:40 PM

Откровение

  Poetry » Love
861 0 11

Да напиша в тишината стихове

за теб - така реших...

Последно камъче ще хвърля -

да докосва със подскоци

повърхността на езерото...

И те чух във твоята тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво...
    Поздрави!
  • не знам...то това стихотворение малко е като прозрение може би...за утре. Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво!
  • действай- но не очаквай- каквото стане-божа работа- била си поне честна
  • Да, Бина! Хубаво е, че се усеща това в стиха... От известно време се замислих дали все пак да не препратя линк с моето име в сайта на главния вдъхновител... Ама май не е желателно. Идеята ми беше всичко да си остане така - в сърцето ми...
  • особена чувственост струи от стиховете ти

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...