Откровение
Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото...
И те чух във твоята тишина.
© Нели All rights reserved.
Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото...
И те чух във твоята тишина.
© Нели All rights reserved.
Когато бях малка, баща ми взимаше плоски камъчета, заставаше под определен ъгъл спрямо водата, по която да се плъзга камъчето, и го метваше с определена сила - явно, цяла техника се иска за тази красота! Аз му казвах, че искам още едно камъче и още едно, а той, за да ми достави радост - даже по две едно след друго хвърляше и водата се набраздяваше много хубаво!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...