4.06.2007 г., 9:56

ОТКРОВЕНИЕ

847 0 10
Аз искам да стопя поне за миг скръбта си,
притихнала от болка, да възвърна нежността си.
За твоята реалност да бъде тя подарък,
за мойта всеотдайност да бъде символ ярък.

Аз искам да докосна силната ти гръд,
да изгоря във огъня на твойта плът,
да ме прегърнат нежно топлите ти длани,
да срещнем погледи, неволно замечтани.

Аз искам да изтриеш сълзите ми горещи
и с вяра да изпълниш мечтите ми човешки.
Да стоплиш мълчаливо душата ми ранена
и върнеш радостта ми - отдавна спотаена.

Аз вярвам, че искрата няма да изгасне,
а силният й пламък в огън ще прерасне.
Сърцата неизменно ще бъдат запленени,
а чувствата горещи - вечно споделени!


Маги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...