4.06.2007 г., 9:56

ОТКРОВЕНИЕ

843 0 10
Аз искам да стопя поне за миг скръбта си,
притихнала от болка, да възвърна нежността си.
За твоята реалност да бъде тя подарък,
за мойта всеотдайност да бъде символ ярък.

Аз искам да докосна силната ти гръд,
да изгоря във огъня на твойта плът,
да ме прегърнат нежно топлите ти длани,
да срещнем погледи, неволно замечтани.

Аз искам да изтриеш сълзите ми горещи
и с вяра да изпълниш мечтите ми човешки.
Да стоплиш мълчаливо душата ми ранена
и върнеш радостта ми - отдавна спотаена.

Аз вярвам, че искрата няма да изгасне,
а силният й пламък в огън ще прерасне.
Сърцата неизменно ще бъдат запленени,
а чувствата горещи - вечно споделени!


Маги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...