Jun 4, 2007, 9:56 AM

ОТКРОВЕНИЕ

  Poetry
845 0 10
Аз искам да стопя поне за миг скръбта си,
притихнала от болка, да възвърна нежността си.
За твоята реалност да бъде тя подарък,
за мойта всеотдайност да бъде символ ярък.

Аз искам да докосна силната ти гръд,
да изгоря във огъня на твойта плът,
да ме прегърнат нежно топлите ти длани,
да срещнем погледи, неволно замечтани.

Аз искам да изтриеш сълзите ми горещи
и с вяра да изпълниш мечтите ми човешки.
Да стоплиш мълчаливо душата ми ранена
и върнеш радостта ми - отдавна спотаена.

Аз вярвам, че искрата няма да изгасне,
а силният й пламък в огън ще прерасне.
Сърцата неизменно ще бъдат запленени,
а чувствата горещи - вечно споделени!


Маги

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...