4 jun 2007, 9:56

ОТКРОВЕНИЕ

  Poesía
846 0 10
Аз искам да стопя поне за миг скръбта си,
притихнала от болка, да възвърна нежността си.
За твоята реалност да бъде тя подарък,
за мойта всеотдайност да бъде символ ярък.

Аз искам да докосна силната ти гръд,
да изгоря във огъня на твойта плът,
да ме прегърнат нежно топлите ти длани,
да срещнем погледи, неволно замечтани.

Аз искам да изтриеш сълзите ми горещи
и с вяра да изпълниш мечтите ми човешки.
Да стоплиш мълчаливо душата ми ранена
и върнеш радостта ми - отдавна спотаена.

Аз вярвам, че искрата няма да изгасне,
а силният й пламък в огън ще прерасне.
Сърцата неизменно ще бъдат запленени,
а чувствата горещи - вечно споделени!


Маги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...