27.03.2025 г., 16:31

Откровение

323 0 0

Дребните душици са непрестанно объркани,

злословят и нищят с умовете си сбъркани.

Опити правят да бъдат значителни,

но самите пропадат в капаните мнителни.

Откровението, камшик на жестокост

плющи по човешките ни илюзии.

Разсъблича до кръв гордостта ни

сочеща анонимно величие.

Болест превзела и чувства и нрави

спряла в сладкодумия снизходителни.

Хора безлични, в нищото спряли

се надпреварват за грамота с отличие.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...