27.03.2025 г., 16:31

Откровение

325 0 0

Дребните душици са непрестанно объркани,

злословят и нищят с умовете си сбъркани.

Опити правят да бъдат значителни,

но самите пропадат в капаните мнителни.

Откровението, камшик на жестокост

плющи по човешките ни илюзии.

Разсъблича до кръв гордостта ни

сочеща анонимно величие.

Болест превзела и чувства и нрави

спряла в сладкодумия снизходителни.

Хора безлични, в нищото спряли

се надпреварват за грамота с отличие.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...