2.02.2012 г., 10:08

Откровение до ловеца

1.9K 0 2

Никой не може да ме свали от небето, в което летя,

няма нужда да го прави...

Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".

И никой не може да ми отнеме това,

което сама си отнех,

нито да ми го върне,

нито аз да го дочакам ще мога.

От пламенни любови също нямам нужда,

ти имаш куршум за всяка моя клетка.

Волята да стреляш няма да ти трябва - 

и без нея си го правил,

и без воля до сега си ме обстрелвал.

Да бяха купидонови стрели поне,

та да кървя до мръкване.

От тебе винаги най ще ми горчи...

когато за теб съм нищо по-различно

от любима до поискване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...