2 февр. 2012 г., 10:08

Откровение до ловеца

1.9K 0 2

Никой не може да ме свали от небето, в което летя,

няма нужда да го прави...

Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".

И никой не може да ми отнеме това,

което сама си отнех,

нито да ми го върне,

нито аз да го дочакам ще мога.

От пламенни любови също нямам нужда,

ти имаш куршум за всяка моя клетка.

Волята да стреляш няма да ти трябва - 

и без нея си го правил,

и без воля до сега си ме обстрелвал.

Да бяха купидонови стрели поне,

та да кървя до мръкване.

От тебе винаги най ще ми горчи...

когато за теб съм нищо по-различно

от любима до поискване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...