2 февр. 2012 г., 10:08

Откровение до ловеца

1.9K 0 2

Никой не може да ме свали от небето, в което летя,

няма нужда да го прави...

Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".

И никой не може да ми отнеме това,

което сама си отнех,

нито да ми го върне,

нито аз да го дочакам ще мога.

От пламенни любови също нямам нужда,

ти имаш куршум за всяка моя клетка.

Волята да стреляш няма да ти трябва - 

и без нея си го правил,

и без воля до сега си ме обстрелвал.

Да бяха купидонови стрели поне,

та да кървя до мръкване.

От тебе винаги най ще ми горчи...

когато за теб съм нищо по-различно

от любима до поискване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...