28.06.2015 г., 16:13

Откровения

795 0 3

Изпих поредна чаша с настроения...

Строших я в масата и си нарязах пръстите...
А същите ненужни откровения
ме карат да кървя... Подай арсеника!

Ще си полея жизнените включвания...
Ще умъртвя последните си чувства!
Ще те застрелям с остри мнения!
Благодари, но не на мен, 
а на арсеника!

Изплюх последно с тебе вдъхновение....
Разбих си нервите и се почувствах по-добре!
А старите, ненужни разсъждения
ги карам да мълчат... "Like" за арсеника!

Полях си жизнените включвания!
И умъртвих последните си чувства!
И те застрелях с остри мнения!
Благодаря, но не на теб, 
а на арсеника!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без силни емоции стихове няма, екстра
  • Цветанка, просто пиша под емоция, а тя не винаги е много бяла и добра. А за съветите... Някои хора не заслужават съвети!
  • "Изпих поредна чаша с настроения...

    Строших я в масата и си нарязах пръстите...
    А същите ненужни откровения
    ме карат да кървя... Подай арсеника!

    Ще си полея жизнените включвания...
    Ще умъртвя последните си чувства!
    Ще те застрелям с остри мнения!
    Благодари, но не на мен,
    а на арсеника!"

    Много гневно!!! Преживяно или
    всичко е фантазия???
    Боравиш чудесно с думите,
    та затова те питам?
    Всеки си има похват, мисли различни,
    които оживяват на белия лист.
    Ала, за да напишеш такъв стих
    би трябвало да е от
    опит, чувства несподелени
    или не знам още какво?
    Аз поне така правя...
    Преживявам, бушувам от емоции
    и... понякога се укротявам,
    стига да попадна в подходящото време
    и на подходящото място!!!

    Бъди щастлив и без излишни нерви!!!

    Голямата ми дъщеря е на твоите
    години и знам каква резачка е...
    И аз бях такава, но сега съм на друг етап от живота си
    и вече... раздавам съвети.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...