Изпих поредна чаша с настроения...
Строших я в масата и си нарязах пръстите...
А същите ненужни откровения
ме карат да кървя... Подай арсеника!
Ще си полея жизнените включвания...
Ще умъртвя последните си чувства!
Ще те застрелям с остри мнения!
Благодари, но не на мен,
а на арсеника!
Изплюх последно с тебе вдъхновение....
Разбих си нервите и се почувствах по-добре!
А старите, ненужни разсъждения
ги карам да мълчат... "Like" за арсеника!
Полях си жизнените включвания!
И умъртвих последните си чувства!
И те застрелях с остри мнения!
Благодаря, но не на теб,
а на арсеника!
© Йордан Ботев All rights reserved.