Откровено
Откровено
Зов за път, внезапен като тик,
щом вените до огън разбунтува,
ще си тръгна във среднощен миг,
без посока, без да се сбогувам.
Ще вървя! Навярно закъснях
търсейки в безброя имена,
обичам - но нима това е грях? -
измислица, наречена жена.
След себе си оставям тишина...
Причината на други ще горчи,
утрото напомня моята вина,
денят не вярва вече на лъжи.
Нямам път със верен знак,
животът е мираж условен,
с безразсъдството на стар моряк
вървя от бъдеще към спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
