Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя,
но тя мълчи от болка сгърчена във свит стомах,
тя чака сила и опора
и глътка въздух спотаена в нов живот.
Мълча... мълчанието ми казва всичко,
безмълвно хората обичам,
безмълвно мога даже да умра...
Мълча и се измъчвам зарад други,
мълча и сякаш съм умряла...
сърцето бие, разума пулсира,
душата ми се рее във безкрая...
Но стига вече, ще ви казвам всичко,
дори от болка другите да вият,
ще бъда себе си и силно ще обичам всички,
но с Нова, Светла, Истинска душа.
Написах ги преди моето зазоряване, когато ми беше най-тъмно!!!
© Неземна Всички права запазени