21.11.2015 г., 19:15

Откровено Възродена

645 0 8

Откровено

Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?

- Кое ще надделее? - питам аз душата своя,
но тя мълчи от болка сгърчена във свит стомах,
тя чака сила и опора
и глътка въздух спотаена в нов живот.

Възродена

Мълча... мълчанието ми казва всичко,
безмълвно хората обичам,
безмълвно мога даже да умра...
Мълча и се измъчвам зарад други,
мълча и сякаш съм умряла...
сърцето бие, разума пулсира, 
душата ми се рее във безкрая...
Но стига вече, ще ви казвам всичко,
дори от болка другите да вият,
ще бъда себе си и силно ще обичам всички,
но с Нова, Светла, Истинска душа.

Написах ги преди моето зазоряване, когато ми беше най-тъмно!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Валери!!!
  • Да, Гавраиле! Много правилно си ме прочел! За мен чашата винаги е наполовина пълна!!! Това са първите ми стихове, които написах и ги изплаках в един ден през 2007 година, а след това прописах чак 2012г, През този период осъзнах за какво съм тук и проумях, че всички злини идва от самата мен! Благодаря ти , за хубавия коментар и много усмивки от мен
  • И в най драматичните нотки на твоите стихове усещам полъхът на оптимизъм"глътка въздух спотаена в нов живот".Всички мечтаем за"Нова,Светла,Истинска Душа.Красиво и искрено!Поздравления!
  • Мерси, Цвети!
  • На мен пък ми харесва! Всички коментари харесвам и сериозните, и ироничните! Ти си умен и разбираш от поезия! Аз и хал хабер си нямам! Или ми харесва, или не! Кой е казал, че трябва да се променяш? Хубавото е, че сме различни! Едни са по-ерудирани, други по-първични, трети по-простовати и т.н.! И на теб ти пожелавам прекрасна вечер и много усмивки и позитивизъм! Усмихвай се повече

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...