24.01.2014 г., 16:42

Откъснато цвете

902 0 0

Отново пося във душата ми
тайфун от объркани мисли.
Отказал ме беше от чакане.
Сърцето едвам се пречисти
и ето нахлуваш със вятъра,
разбиваш ме пак на парчета.
Отново пречупи крилата ми.
Сега съм откъснато цвете.
Увяхвам в тази действителност,
в която пак не прегръщаш,
където любовта е безсмислена...
Кажи защо пак се връщаш
душата ранима да късаш,
ръцете ми пак да треперят,
сърцето и то да се блъска
в пожара на нашето вчера...

Ако пак си дошъл без обичане
върви... без любов мен ме няма,
изгарям в несбъднато вричане,
че твоят свят е за двама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...