24.01.2014 г., 16:42

Откъснато цвете

891 0 0

Отново пося във душата ми
тайфун от объркани мисли.
Отказал ме беше от чакане.
Сърцето едвам се пречисти
и ето нахлуваш със вятъра,
разбиваш ме пак на парчета.
Отново пречупи крилата ми.
Сега съм откъснато цвете.
Увяхвам в тази действителност,
в която пак не прегръщаш,
където любовта е безсмислена...
Кажи защо пак се връщаш
душата ранима да късаш,
ръцете ми пак да треперят,
сърцето и то да се блъска
в пожара на нашето вчера...

Ако пак си дошъл без обичане
върви... без любов мен ме няма,
изгарям в несбъднато вричане,
че твоят свят е за двама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...