20.11.2008 г., 7:23

Откъсни ме

1.4K 0 18
Откъсни ме -
вместо ябълков цвят и
скрий ме в долапа,
при своите чувства.
И ме вдишвай,
на глътчици нежност.
Нарисувай ме в цвят магнолия,
и ме окачи на стената от мисли.
Зазидай ме в свойта душа,
за награда -
като сянка от слънчев лъч,
вместо спомен от лято.
Опиши ме - в несъществуваща книга,
с неизтриваем молив.
Разкажи за мен на луната.
Изгори ме, до пепел.
Докосни устните.
После бавно пръсни ме
по себе си.
Очертай овала на лицето ми
върху шепата пясък,
сбрана в дланта ти.
И ме запечатай в сърцето си.
Разлей ме като вълна
от блян и сълзи,
по изгрев слънце.
Там, на нашия бряг.
И ме догони на крилете
на вятъра,
за да ме накажеш
...с любовта си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...