20 нояб. 2008 г., 07:23

Откъсни ме

1.4K 0 18
Откъсни ме -
вместо ябълков цвят и
скрий ме в долапа,
при своите чувства.
И ме вдишвай,
на глътчици нежност.
Нарисувай ме в цвят магнолия,
и ме окачи на стената от мисли.
Зазидай ме в свойта душа,
за награда -
като сянка от слънчев лъч,
вместо спомен от лято.
Опиши ме - в несъществуваща книга,
с неизтриваем молив.
Разкажи за мен на луната.
Изгори ме, до пепел.
Докосни устните.
После бавно пръсни ме
по себе си.
Очертай овала на лицето ми
върху шепата пясък,
сбрана в дланта ти.
И ме запечатай в сърцето си.
Разлей ме като вълна
от блян и сълзи,
по изгрев слънце.
Там, на нашия бряг.
И ме догони на крилете
на вятъра,
за да ме накажеш
...с любовта си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...