14.11.2009 г., 12:45

Отлетяла любов

1.1K 1 3

         Отлетяла любов      

 

Мила моя, ти дошла си,

но твърде късно е за мен.

Разхождам вече дъщеря си

и песнички и пея аз за сън.

 

Минаха години, през които

ти дори не спомни си за мен.

Но заклейми у мен дълбока мъка

по моите отминали мечти.

 

И винаги, когато срещах

жена със дълги къдрави коси,

аз търсех в нея приликата с тебе

и твоите усмихнати очи.

 

Решил бях тебе да открия

във друга слънчева жена.

Но дълго търсих и накрая

разбрах, химера е това.

 

Накрая срещнах аз една

тъй благородна и добра жена.

Създадохме си ний семейство

и малка сладка дъщеря.

 

Вече пепел е покрила любовта ми,

що някога изпитвах аз към теб.

Затуй те моля аз сега, върви си,

при друг търси си любовта.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...