Отлетяла любов
Отлетяла любов
Мила моя, ти дошла си,
но твърде късно е за мен.
Разхождам вече дъщеря си
и песнички и пея аз за сън.
Минаха години, през които
ти дори не спомни си за мен.
Но заклейми у мен дълбока мъка
по моите отминали мечти.
И винаги, когато срещах
жена със дълги къдрави коси,
аз търсех в нея приликата с тебе
и твоите усмихнати очи.
Решил бях тебе да открия
във друга слънчева жена.
Но дълго търсих и накрая
разбрах, химера е това.
Накрая срещнах аз една
тъй благородна и добра жена.
Създадохме си ний семейство
и малка сладка дъщеря.
Вече пепел е покрила любовта ми,
що някога изпитвах аз към теб.
Затуй те моля аз сега, върви си,
при друг търси си любовта.
© Пепа Райчева All rights reserved.
...тъжен стих, но истината в него е нещото поради, което си струва да живеем 
