14 нояб. 2009 г., 12:45

Отлетяла любов

1.1K 1 3

         Отлетяла любов      

 

Мила моя, ти дошла си,

но твърде късно е за мен.

Разхождам вече дъщеря си

и песнички и пея аз за сън.

 

Минаха години, през които

ти дори не спомни си за мен.

Но заклейми у мен дълбока мъка

по моите отминали мечти.

 

И винаги, когато срещах

жена със дълги къдрави коси,

аз търсех в нея приликата с тебе

и твоите усмихнати очи.

 

Решил бях тебе да открия

във друга слънчева жена.

Но дълго търсих и накрая

разбрах, химера е това.

 

Накрая срещнах аз една

тъй благородна и добра жена.

Създадохме си ний семейство

и малка сладка дъщеря.

 

Вече пепел е покрила любовта ми,

що някога изпитвах аз към теб.

Затуй те моля аз сега, върви си,

при друг търси си любовта.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...