Отлитащи мечти
552
0
0
Коприна, изтъкана от сълзи,
обгръща в мрака мъничко дете,
а някой зад вратата, молейки, пълзи,
прикривайки лице
от без милост удрящи ръце...
Бащата се прибрал пиян отново,
заварил майката с детето им едно,
редяла тя за бягство слово
и питала съдбата си: "Защо?".
Разгневен, пияният посегнал
на крехката, окаяна жена,
на пода бутнал я, сетне поседнал,
оставяйки й кървава следа.
А в стаята коприна от сълзи
обгръща мъничко дете
и, като черни сенки, детските мечти
отлитат от невинното сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джесика Борисова Всички права запазени
