Отлитащи мечти
550
0
0
Коприна, изтъкана от сълзи,
обгръща в мрака мъничко дете,
а някой зад вратата, молейки, пълзи,
прикривайки лице
от без милост удрящи ръце...
Бащата се прибрал пиян отново,
заварил майката с детето им едно,
редяла тя за бягство слово
и питала съдбата си: "Защо?".
Разгневен, пияният посегнал
на крехката, окаяна жена,
на пода бутнал я, сетне поседнал,
оставяйки й кървава следа.
А в стаята коприна от сълзи
обгръща мъничко дете
и, като черни сенки, детските мечти
отлитат от невинното сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джесика Борисова Все права защищены
